Пленник съм на времето сега.
Пленник бях и на любовта.
Беше ден, когато те прегръщах.
Беше нощ, когато те целувах.
Бяхме и двамата докоснати от любовта.
Сега си горе на небето,
като една мъничка звезда.
Сияеш, с красотата която ме плени.
Сияеш, с любовта която ме дари.
А аз чакам времето оковите да счупи,
да ме освободи, и тогава при теб ще дойда,
като една звезда докосната от любовта.