Пленник

10 mar 2015, 21:57

Poesía » De amor

346 0 0

Пленник съм на времето сега.

Пленник бях и на любовта.

Беше ден, когато те прегръщах.

Беше нощ, когато те целувах.

Бяхме и двамата докоснати от любовта.

Сега си горе на небето,

като една мъничка звезда.

Сияеш, с красотата която ме плени.

Сияеш, с любовта която ме дари.

А аз чакам времето оковите да счупи,

да ме освободи, и тогава при теб ще дойда,

като една звезда докосната от любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.