Jan 10, 2017, 9:33 PM  

Плевел 

  Poetry » Love
546 3 12

Вселената от упор

 пада на колене. 

Моли за милост,

но вятър я насича.
Кажи Летя ли?

Безтегловно време.
Сърцето бие във гърба.

Не! Не в гърдите!

 

Снежинките ме

любят всеотдайно 
със твойте закъснели

мокри устни.
Порязват ме, изтичам

в безсъзнание.
Летя, пропадам

във копнежи гъсти.

 

Съвземам ли се?

(с мисъл на убиец)
Да напудря ли

охлузени прегръдки?
Очите на Вселената

 със сняг покривам.

За да поникна Там!

В твойте мрежести 

целувки.
 

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??