10 янв. 2017 г., 21:33  

Плевел 

  Поэзия » Любовная
547 3 12

Вселената от упор

 пада на колене. 

Моли за милост,

но вятър я насича.
Кажи Летя ли?

Безтегловно време.
Сърцето бие във гърба.

Не! Не в гърдите!

 

Снежинките ме

любят всеотдайно 
със твойте закъснели

мокри устни.
Порязват ме, изтичам

в безсъзнание.
Летя, пропадам

във копнежи гъсти.

 

Съвземам ли се?

(с мисъл на убиец)
Да напудря ли

охлузени прегръдки?
Очите на Вселената

 със сняг покривам.

За да поникна Там!

В твойте мрежести 

целувки.
 

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??