Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,
докосвам го, но болката не спи...
И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,
боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,
подава се кост и... нещо мокро с нея,
а как боли! Чак ще полудея!
Скоро гледам - цял клон стърчи от мен,
но не в това е истинският ми проблем -
на израстъка мокри проблясват... пера!
Господи, поникват ми крила!
След тая болезнена деформация
болката утихва - странната мутация
е в моя услуга сега -
та аз имам крила!
Цял ден ще мога със тях да си се рея,
а на края на живота, когато остарея,
просто ще откажат - и пак ще ме боли,
но какво е болката - нали тя ги роди...
5.6.2006 Варна
© Янко Велков All rights reserved.