2 dic 2010, 23:37

Плод на един задушлив юнски следобед 

  Poesía » Filosófica
839 0 0
Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,
докосвам го, но болката не спи...
И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,
боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,
подава се кост и... нещо мокро с нея,
а как боли! Чак ще полудея!
Скоро гледам - цял клон стърчи от мен,
но не в това е истинският ми проблем -
на израстъка мокри проблясват... пера!
Господи, поникват ми крила!
След тая болезнена деформация
болката утихва - странната мутация ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Велков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??