дакота (Дакота)
152 364
May 4, 2007, 11:23 AM

плувец 

  Poetry
857 0 8


Като безлюдна къща спи денят.

Нощта сребрее от прозрачност.

Сърдити са очите

на луната -

звезди зад облака клюкарстват.


Смрачено мисли тъмното небе -

дълбоки са безбройните му тайни.

Могъщо е, без граници

... загледах се -

отворила очи към необята.


Дълбоко дишам...

спускам се надолу -

(плувец),

към нещото без дъно...

Светът е скрит, като врата затворен.

В носталгията на спомена отплувам...

© Дакота All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??