плувец

4 may 2007, 11:23

Poesía

964 0 8

Като безлюдна къща спи денят.
Нощта сребрее от прозрачност.
Сърдити са очите
на луната -
звезди зад облака клюкарстват.
Смрачено мисли тъмното небе -
дълбоки са безбройните му тайни.
Могъщо е, без граници
... загледах се -
отворила очи към необята.
Дълбоко дишам...
спускам се надолу - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

плувец

Искате да прочетете повече?

Propuestas