Nov 11, 2007, 6:28 PM

Плюшено мече 

  Poetry
583 0 5

Кафяво плюшено мече

лежи на леглото ми,

беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!

Внасящо в главата ми хиляди спомени…

 

Отвън то има много рани,

с нашити кръпки от остарели парцали,

вече няма кой да го брани,

и то умира…

 

Аз съм като това мече,

захвърлена…

Не съм нужна на никой вече

и изчезвам…

 

Сега гледам и не вярвам,

в какво сме се превърнали аз и старата играчка!

Нямам сили, падам!

Мечето изглежда като мен, сякаш някой го мачка!

© Усмивка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Просто ти си пораснала, Усмивчице!
    В живота има и обич и рани , но това
    е живият живот. С обич и слънце в душата ти.
  • за разлика от мечето можеш да говориш,търсиш и стремиж към това което искаш.
  • Много е сладко, но и много тъжно! Допадна ми!6+
  • ...и зазвуча любима песничка...
    "Майко,не искам да ме погребеш,
    до приятел на Мечето Ръкспин!"
    Излей си болките в есе...мисля,че и удовлетворението ти...и творението ти...ще са по-големи...
  • Интересен замисъл!
Random works
: ??:??