11 нояб. 2007 г., 18:28
Плюшено мече
Кафяво плюшено мече
лежи на леглото ми,
беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!
Внасящо в главата ми хиляди спомени…
Отвън то има много рани,
с нашити кръпки от остарели парцали,
вече няма кой да го брани,
и то умира…
Аз съм като това мече,
захвърлена…
Не съм нужна на никой вече
и изчезвам…
Сега гледам и не вярвам,
в какво сме се превърнали аз и старата играчка!
Нямам сили, падам!
Мечето изглежда като мен, сякаш някой го мачка!
© Усмивка Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
за разлика от мечето можеш да говориш,търсиш и стремиж към това което искаш.
-
Много е сладко, но и много тъжно! Допадна ми!6+
-
...и зазвуча любима песничка...
"Майко,не искам да ме погребеш,
до приятел на Мечето Ръкспин!"
Излей си болките в есе...мисля,че и удовлетворението ти...и творението ти...ще са по-големи... -
Интересен замисъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
В живота има и обич и рани , но това
е живият живот. С обич и слънце в душата ти.