Jul 7, 2013, 12:51 AM

По бързея 

  Poetry
336 0 2

По бързея

препуска цветето -

за първи път

се носи,

чувства, че лети.

Край него

махват му усмихнато

и върховете -

познават жаждата

да бъдат корените

и криле.

Грее цветето -

каква градина чудна

е сърцето му,

запяло с пълен глас сега!

Небето с ясносинята си багра

е ореолът на изпълнена съдба.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??