По бързея
препуска цветето -
за първи път
се носи,
чувства, че лети.
Край него
махват му усмихнато
и върховете -
познават жаждата
да бъдат корените
и криле.
Грее цветето -
каква градина чудна
е сърцето му,
запяло с пълен глас сега!
Небето с ясносинята си багра
е ореолът на изпълнена съдба.
© Кирилка Пачева Всички права запазени