7.07.2013 г., 0:51 ч.

По бързея 

  Поезия
337 0 2

По бързея

препуска цветето -

за първи път

се носи,

чувства, че лети.

Край него

махват му усмихнато

и върховете -

познават жаждата

да бъдат корените

и криле.

Грее цветето -

каква градина чудна

е сърцето му,

запяло с пълен глас сега!

Небето с ясносинята си багра

е ореолът на изпълнена съдба.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??