Nov 3, 2013, 7:44 PM

По детски 

  Poetry » Other
541 0 2

   По детски

 

Яхнах златното си конче,

без пътека да подиря.

Здраво стиснал съм юздите,

чак додето поглед стига.

Моят дух предели няма,

като грейне синевата.

Колко сладко е да имаш

младостта и свободата.

Тука знам една горичка,

ще приседна на земята.

Тежка медена шишарка

ще притисна във ръката.

Никой тука час не знае,

спрял е буйният поток.

А отвъд ме стиска здраво,

безпощадно тоз живот.

Ще си тръгна преди залез,

път очите да прозира.

Здраво стискам аромата,

знай една шишарка стига.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Савар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??