Savar (Савар)
39 92
3.11.2013 г., 19:44 ч.

По детски 

  Поезия » Друга
540 0 2

   По детски

 

Яхнах златното си конче,

без пътека да подиря.

Здраво стиснал съм юздите,

чак додето поглед стига.

Моят дух предели няма,

като грейне синевата.

Колко сладко е да имаш

младостта и свободата.

Тука знам една горичка,

ще приседна на земята.

Тежка медена шишарка

ще притисна във ръката.

Никой тука час не знае,

спрял е буйният поток.

А отвъд ме стиска здраво,

безпощадно тоз живот.

Ще си тръгна преди залез,

път очите да прозира.

Здраво стискам аромата,

знай една шишарка стига.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Савар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??