Мястото беше заето,
пихте накрак две кафета.
Ти си обра от каймака,
аз за утайката чаках.
Утрото бе мразовито,
твоят парфюм го загърна.
На свечеряване скрито,
тихо за мен се озърна.
Утре дори да порасне,
дозата няма да свърши.
Твоята рана зарасна,
мене животът окърши.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up