По дяволите!
Знаеш, че боли.
Отвори се в гърдите ми
онази
стара рана...
Сега й сипваш сол,
да не мълчи,
а да ме мъчи още.
Само.
Горчиво плаках...
Ти не ме видя.
Прозорецът не светеше
тогава.
Седях във тъмното сама
и дълго,
дълго плаках.
Очите ми не искаха да спрат.
Проклети да останат, пусто!
Надвесена над мен,
единствена
крещеше самотата.
И някакви отблясъци отвън
пробягваха във мрака,
да те търсят...
По дяволите!
Знам.
Ще те намеря!
© Нели All rights reserved.