3 abr 2009, 9:19

По дяволите... 

  Poesía
591 0 8

По дяволите!
Знаеш, че боли.
Отвори се в гърдите ми
онази
стара рана...
Сега й сипваш сол,
да не мълчи,
а да ме мъчи още.
Само.
Горчиво плаках...
Ти не ме видя.
Прозорецът не светеше
тогава.
Седях във тъмното сама
и дълго,
дълго плаках.
Очите ми не искаха да спрат.
Проклети да останат, пусто!
Надвесена над мен,
единствена
крещеше самотата.
И някакви отблясъци отвън
пробягваха във мрака,
да те търсят...

По дяволите!

Знам.

Ще те намеря!

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... хубаво... /само това "понеже" дразни/
  • Според мен, не го търси.

    Просто тръгни и не се обръщай назад.
    Любов не се връща...

    Поздрав за стиха, Нели!
  • Намери и съумей да задържиш,
    иначе по дяволите,
    нали сме родени
    за да сме щастливи,
    а сега се усмихни,
    така си по-красива!
    Много хубав стих, прекрасна образност!
  • По дяволите, Нелка! Точно по дяволите! Къде другаде ще отиде, ако не го намериш.
  • По дяволите! Много те бива!
  • Понякога само Вярата ни остава, но след нея идват и Надеждата и Любовта! Нали те винаги вървят заедно...ръка за ръка?
    Поздравления за стиха, Нели!
  • Страхотен стих! Овации!
  • Силно, Нели! Жестоко въздействаш! Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??