Oct 30, 2007, 3:51 PM

По дългите петолиния на уморените сънища 

  Poetry » Love
1095 0 3
По дългите петолиния на уморените сънища,
някой написал песен една.
Тя нямала край, ни начало, а думите,
се носели в въздуха, на бели крила.
Изцапани с мед се леели звънките тонове,
галели сладко наште души,
в сърцата навлизали и бавно ги стопляли,
оставяли сладка любов да пламти.
И днес, дълбоко в нас песента звучи,
тихо... в синхрон с нашите сърца,
но чуваме я нежно как шепти,
само щом любов разпали студената душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П All rights reserved.

Random works
: ??:??