30 oct 2007, 15:51

По дългите петолиния на уморените сънища 

  Poesía » De amor
1001 0 3
По дългите петолиния на уморените сънища,
някой написал песен една.
Тя нямала край, ни начало, а думите,
се носели в въздуха, на бели крила.

Изцапани с мед се леели звънките тонове,
галели сладко наште души,
в сърцата навлизали и бавно ги стопляли,
оставяли сладка любов да пламти.

И днес, дълбоко в нас песента звучи,
тихо... в синхрон с нашите сърца,
но чуваме я нежно как шепти,
само щом любов разпали студената душа...

© П Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??