Patrizzia (Надежда Ангелова)
2305 18273
May 13, 2021, 5:54 PM

По котешки си трая 

  Poetry » Love
397 3 5

Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.

Сърцето ми, превърнало се в ъгъл,
сега и утре сенки приютява.
Един поет, сам себе си излъгал,
танцува валс. Каквато е такава,

разсеяна, сърдита, разпиляна,
и никога не е една и съща.
Любов... Вратата тръшна отзарана.
В прегръдките си, винаги сме вкъщи.

А котката се гуши вън, на прага
и сякаш с нокътче отпуска края.
Срещу любов, раздяла не помага,
това го знам... По котешки си трая.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??