Как дълго помни нежната ми кожа,
и ласките поглъща - зажадняла.
В душата ми, удобно разположен,
дори не си помисляш за раздяла.
Сърцето ми, превърнало се в ъгъл,
сега и утре сенки приютява.
Един поет, сам себе си излъгал,
танцува валс. Каквато е такава,
разсеяна, сърдита, разпиляна,
и никога не е една и съща.
Любов... Вратата тръшна отзарана.
В прегръдките си, винаги сме вкъщи. ...