Този път ще мина по левия тротоар.
И той е същият, но се намира отляво.
Пак носи хората като древен товар,
едни са му мили, други не го заслужават.
Не знам защо тръгнах по левия тротоар.
Мисъл някаква вероятно ме килна.
Една сивота, в сивотата – делничен чар.
Жилища, магазини... магазини, жилища.
Днес ми е ден да съм на левия тротоар.
Десния съм го живял безброй много пъти.
Поезията, мисля, се състои в това
да не мислиш къде точно стъпва кракът ти. ...