Dec 14, 2007, 8:45 AM
По моя път
Мисълта ми често тъпкана бива,
а свободата - прерязана на две,
но пък често, душата моя горделива
диктува правилата в моето сърце.
Човекът не е тяло, той е душата,
а моята мечтае непрестанно -
нов лъч да пламне в небесата,
над пътя ми да свети постоянно.
Да вървя напред към бъдещите цели,
да опознавам хората и с тях света,
и хиляди за мен слънца изгрели,
да съветват правилна ли съм или греша.
Да мога тихо да заспивам с мисълта,
че аз съм тази, която нещо постигна,
създадох дом, семейство, деца
и своята голяма мечта достигнах.
По моя път нека огрява ме лъч,
този, за който мечтае мойта душа -
в бъдеще да чуя детската глъч,
да знам, че съм открила любовта.
По моя път нека правя само добро,
за себе си и други като мен,
нека по него няма капчица зло
и да бъде щастлив моят ден!
По моя път нека и други да тръгнат,
независимо колко ще боли,
на миналото те гръб да обърнат
с нова надежда в свойте души.
13.12.07
а свободата - прерязана на две,
но пък често, душата моя горделива
диктува правилата в моето сърце.
Човекът не е тяло, той е душата,
а моята мечтае непрестанно -
нов лъч да пламне в небесата,
над пътя ми да свети постоянно.
Да вървя напред към бъдещите цели,
да опознавам хората и с тях света,
и хиляди за мен слънца изгрели,
да съветват правилна ли съм или греша.
Да мога тихо да заспивам с мисълта,
че аз съм тази, която нещо постигна,
създадох дом, семейство, деца
и своята голяма мечта достигнах.
По моя път нека огрява ме лъч,
този, за който мечтае мойта душа -
в бъдеще да чуя детската глъч,
да знам, че съм открила любовта.
По моя път нека правя само добро,
за себе си и други като мен,
нека по него няма капчица зло
и да бъде щастлив моят ден!
По моя път нека и други да тръгнат,
независимо колко ще боли,
на миналото те гръб да обърнат
с нова надежда в свойте души.
13.12.07
© Нина Найденова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тане... супер е! Радвам се, че като съм го написала съм успяла да те вдъхновя... Дано всеки намери своя лъч светлина по пътя си напред. Благодаря и на вас, Маги и Ани! С обич и уважение
-
"Човекът не е тяло, той е душата,
а моята мечтае непрестанно -
нов лъч да пламне в небесата,
над пътя ми да свети постоянно."!!!!!!!!!!
А времето отвън хладнее и тъмни,
всеки ревниво пази уловените си лъчи...
Хората за любов не са готови,
защото не са готови да приемат и поражения и болки...
Като букет цветя сме всички,
понякога красиви рози, но имаме бодли...
Ала всички без нежни топли грижи
вехнем,листенцата нежни-нашите сълзи....
Ти ме вдъхнови да пиша, благодаря ти, мила!Ти все едно ми подари един от твоите лъчи вяра!Поздрав и силна прегръдка! -
Браво!
-
надеждата по пътя ни ни води
да бъдем по добри, нека заедно да повървим.
прекрасен призив, прекрасно стихотворение.
С много обич за теб, Нинче.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
