14 дек. 2007 г., 08:45
Мисълта ми често тъпкана бива,
а свободата - прерязана на две,
но пък често, душата моя горделива
диктува правилата в моето сърце.
Човекът не е тяло, той е душата,
а моята мечтае непрестанно -
нов лъч да пламне в небесата,
над пътя ми да свети постоянно.
Да вървя напред към бъдещите цели,
да опознавам хората и с тях света,
и хиляди за мен слънца изгрели,
да съветват правилна ли съм или греша. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация