ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Mar 17, 2010, 9:00 AM

По мръкнало 

  Poetry » Love
523 0 5

Аз я обичах така,

както по мръкнало

никой не би

я обичал...

Без всяка причина,

усмихнат, стоях и я гледах...

Умните, сериозните хора,

на Златния Господ

се вричаха,

на Огледало се кланяха

и гонеха свойте Победи...

А аз просто я гледах,

както гледа щастливо дете

играчката, която толкова много

е искало...

Да я бяхте видели!

Очи, пред вас, да сведе...

Гола да влезе

и да бъде и Чиста и Истинска...

Да върви в Ада

Света на Успеха

и всички Болни Амбиции!

Ако Бог е Любов,

аз отдавна съм на колене...

Тя бе толкова финна, нежна и млада,

а аз я обичах така,

както по мръкнало, не обичат...

- - -

а от крилете И, само перо е при мене...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??