17 mar 2010, 9:00

По мръкнало 

  Poesía » De amor
567 0 5
Аз я обичах така,
както по мръкнало
никой не би
я обичал...
Без всяка причина,
усмихнат, стоях и я гледах...
Умните, сериозните хора,
на Златния Господ
се вричаха,
на Огледало се кланяха
и гонеха свойте Победи...
А аз просто я гледах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??