Не, аз няма и днес да рисувам
без цветове върху бели платна,
като влюбен мак как ме целуваш
и като вятър как милвам те аз.
Да, каквото аз трябваше, сторих
и доверих ти се първа в нощта.
Мъжки толкова пъти говорих,
по мъжки толкова пъти се спрях,
че забравих сърцето с ума ти
какво е да чезне в нежна мъгла...
Мъж бях толкова, толкова пъти,
нека веднъж поне бъда жена.