9 jun 2013, 20:10

По мъжки 

  Poesía » De amor
1056 0 8

Не, аз няма и днес да рисувам 
без цветове върху бели платна,
като влюбен мак как ме целуваш
и като вятър как милвам те аз.

Да, каквото аз трябваше, сторих 
и доверих ти се първа в нощта.
Мъжки толкова пъти говорих, 
по мъжки толкова пъти се спрях,

че забравих сърцето с ума ти 
какво е да чезне в нежна мъгла... 
Мъж бях толкова, толкова пъти, 
нека веднъж поне бъда жена.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??