Sep 10, 2007, 11:08 PM

ПО НЕВОЛЯ 

  Poetry
766 0 33
 

Прибирам се в дълбокото на нищото.

Очите ми прескитали са скитници.

Простих ти всяка прошка, а излишното -

посях го... във устите на завистници.

Докоснах се до болката от щастие -

променяща безбрежните одежди.

Разкъсана от шепот на зачатие...

от бременност със хиляди надежди.

Удавих се във бъклица... с въздишките -

бълбукащи сред хилядите "Сбогом".

Кънтяха от затишие... преструвките

и в тази тишина умряха... словом.

Сега ще се сбогувам със последната

частица - Теб... и пак ще съм щастлива.

Тогава всяка болка във сърцето ми

навярно някой друг ще излекува.

И знам,  ще бъдеш моето проклятие,

но в делник и по празник ще се моля.

Ще стискам във ръката си разпятие,

а Теб ще споменавам... по неволя.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??