10.09.2007 г., 23:08 ч.

ПО НЕВОЛЯ 

  Поезия
767 0 33
 

Прибирам се в дълбокото на нищото.

Очите ми прескитали са скитници.

Простих ти всяка прошка, а излишното -

посях го... във устите на завистници.

Докоснах се до болката от щастие -

променяща безбрежните одежди.

Разкъсана от шепот на зачатие...

от бременност със хиляди надежди.

Удавих се във бъклица... с въздишките -

бълбукащи сред хилядите "Сбогом".

Кънтяха от затишие... преструвките

и в тази тишина умряха... словом.

Сега ще се сбогувам със последната

частица - Теб... и пак ще съм щастлива.

Тогава всяка болка във сърцето ми

навярно някой друг ще излекува.

И знам,  ще бъдеш моето проклятие,

но в делник и по празник ще се моля.

Ще стискам във ръката си разпятие,

а Теб ще споменавам... по неволя.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??