Проправила си път измежду обичи,

обгръщали ме в дълго неведение, 

ти нямай намерението, моля те - 

да бъдеш мое тъжно вдъхновение...

И в мрака да прелитам като сова, 

подслушала за идващия хищник -

кошмарът на прокудени любови, 

които се множаха, сякаш мишки. 

Отричам тази мъчна тишина, 

и искам песента на твоя глас!  

Преядох със душевна суета, 

на чужди незадоволени страсти. 

Пристъпвам много тихо към живота ти, 

изобщо неподвластен на умората. 

Не знам дали за зло или добро, 

но вярвам във изплаканата горест. 

Търпение, че Господ призовал е 

на щастие със мен да се научиш! 

По повод - предварителния план 

за истинска любов да ни се случи. 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

06.09.2023