Проправила си път измежду обичи,
обгръщали ме в дълго неведение,
ти нямай намерението, моля те -
да бъдеш мое тъжно вдъхновение...
И в мрака да прелитам като сова,
подслушала за идващия хищник -
кошмарът на прокудени любови,
които се множаха, сякаш мишки.
Отричам тази мъчна тишина,
и искам песента на твоя глас!
Преядох със душевна суета,
на чужди незадоволени страсти. ...