Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе
на колесницата до старостта...
Притихва ли душа в самотен лебед?
Нормалните си нямат самота...
А лудите... Кога залязва лудост?
По покривите вечер ни намята.
Добре, че сме обръгнали на чудо,
летим самотно, ... даже по земята...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up