20 feb 2020, 8:24

По покривите вечер ни намята 

  Poesía
664 5 10
Къде отиваш, слънце-зимно лято?...
Вечерята отново притъмня,
а облаче в сърцето й разлято
подгони птиците на сто ята.
Деветдесет и девет теглят тебе
на колесницата до старостта...
Притихва ли душа в самотен лебед?
Нормалните си нямат самота...
А лудите... Кога залязва лудост?
По покривите вечер ни намята.
Добре, че сме обръгнали на чудо,
летим самотно, ... даже по земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??