LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Mar 29, 2012, 8:17 PM

По пътека от тръни вървим 

  Poetry » Other
1170 0 15
Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза
като камък в бездънната яма.
Твойте малки-големи деца
към небето крещят за пощада.
Но пощада не идва. Защо?
Ний по Господ ли хвърлихме камък,
та занича зад черния свод
на Косача злокобният блясък? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??