29 mar 2012, 20:17

По пътека от тръни вървим 

  Poesía » Otra
1157 0 15
Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза
като камък в бездънната яма.
Твойте малки-големи деца
към небето крещят за пощада.
Но пощада не идва. Защо?
Ний по Господ ли хвърлихме камък,
та занича зад черния свод
на Косача злокобният блясък? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??