Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува
до хората, които бяхме
в онзи снежен януари...
Да вървим по техните стъпки,
да се смеем с техните устни,
да докосваме с техните длани...
Бих пътувал цяла нощ,
бих спирал на всяка гара, ...