Madeleine (Мадлен Аспарухова)
47 51
15.03.2018 г., 23:57 ч.

По пътя на миналото 

  Поезия » Свободен стих
754 2 3

Ден след ден през мен минават –

стотици дни далече съм от тебе,

времето – това фатално разстояние,

подминава спомените като гари.

А понякога така ми се пътува

до хората, които бяхме

в онзи снежен януари...

Да вървим по техните стъпки,

да се смеем с техните устни,

да докосваме с техните длани...

Бих пътувал цяла нощ,

бих спирал на всяка гара,

а когато наближи края,

(последна спирка „Раздяла”)

подмладен със стотици дни,

бих скочил от влака

и бих се изгубил безгрижно

по пътищата на нашето минало...

© Мадлен Аспарухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??