Apr 6, 2021, 9:43 AM

По пътя заедно да вървим! 

  Poetry
240 0 2

Шипков храст съм. Приютила

от бури и градушки птиче клето.

От сто години съхранила

с любов, дълбоко в мен…детето.

В повечето време съм немирна.

Със сълзи смея се, лудувам.

Понякога привидно съм безгрижна,

напук на всичко - пея и танцувам.

След облаците тичам още.

Тихо ръмя и раждам дъга.

Оная от детството. Сънувам я нощем,

а след нея осъмвам безгранично добра.

Все още като Пепеляшка 

съм лудо влюбена във принца.

Пътуваме с „Фиат“, а не с каляска.

Ти, моето гнездо. Гнездо на птица.

Детство, още в мен си живо!

Дегизирах те умело с грим.

Какво като в косата ми сребрее сиво?

Да тръгваме. По пътя заедно да вървим!

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??