По пътя заедно да вървим!

6.04.2021 г., 9:43 ч.

Поезия

239 0 2

Шипков храст съм. Приютила

от бури и градушки птиче клето.

От сто години съхранила

с любов, дълбоко в мен…детето.

В повечето време съм немирна.

Със сълзи смея се, лудувам.

Понякога привидно съм безгрижна,

напук на всичко - пея и танцувам.

След облаците тичам още.

Тихо ръмя и раждам дъга.

Оная от детството. Сънувам я нощем,

а след нея осъмвам безгранично добра.

Все още като Пепеляшка

съм лудо влюбена във принца.

Пътуваме с „Фиат“, а не с каляска.

Ти, моето гнездо. Гнездо на птица.

Детство, още в мен си живо!

Дегизирах те умело с грим.

Какво като в косата ми сребрее сиво?

Да тръгваме. По пътя заедно да вървим!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

РосиДимова (Росица Димова)

2021-04-07T15:30:34+03:00

В косата сребро, в душата дете влюбено! Хубаво е!
Довереница (Дочка Василева)

2021-04-07T00:26:37+03:00

"От сто години съхранила

с любов, дълбоко в мен…детето."

Пази го... То е най-голямото богатство.