Nov 29, 2014, 3:42 PM  

По скалата "Човек" 

  Poetry » Phylosophy
332 0 0

По скалата "Човек"

 

В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостни стени събаря
на твоята съзидана съдба.


Усещаш пулсът на недрата
вибриращи през вените и в теб,
понесен в лабиринта на земята
издигаш се по скалата "Човек".

 

Човек - безкрай невероятен!
Човек - и музика, и зов..
Събран сред космос необятен
от извора на вечната любов!

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??