По средата

Apr 16, 2009, 10:02 PM 2017-03-31T20:43:08+03:00

Poetry

1284 1 31

Не се научих
никога да тръгвам,
когато залезът вещае нощ
и първата звезда нащърбено
светлее някъде,
и се забива във небето като нож.
Не се научих
никога да тръгвам,
когато блъскаше дъжда в стъклата,
а вечерта - пореден съдник,
без милост
скърцаше по края на мечтата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По средата

Want to read more?

Random works