По средата

16.04.2009 г., 22:02 ч. 2017-03-31T20:43:08+03:00

Поезия

1260 1 31

Не се научих
никога да тръгвам,
когато залезът вещае нощ
и първата звезда нащърбено
светлее някъде,
и се забива във небето като нож.
Не се научих
никога да тръгвам,
когато блъскаше дъжда в стъклата,
а вечерта - пореден съдник,
без милост
скърцаше по края на мечтата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По средата

Искате да прочетете повече?

Предложения