Feb 28, 2010, 10:39 PM

По съмнало... 

  Poetry » Other
526 0 4

И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.

А звездите бледнеят след него, и тъмни са.

Не се спират, не надничат в прозореца.

И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...

 

И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата.

И звездите след него немеят, и тъжни са.

А прозорецът, моят прозорец е тъмен.

Тишината нахлува в съня ми...

 

И си тръгва дъждът. Само кални след него

остават следи... И звездите някак си чужди са.

Не поглеждат дори през стъклото. По съмнало.

Тишината не иска да тръгне...

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??