По съмнало...

Nella_gold (Нели )
841 4525

28 февр. 2010 г., 22:39

Поэзия » Другая

525 0 4

И си тръгва дъждът. Гали нежно капчуците.

А звездите бледнеят след него, и тъмни са.

Не се спират, не надничат в прозореца.

И са тъжни, по-тъжни от плачещи улици...

И си тръгва дъждът. И се спуска по стряхата.

И звездите след него немеят, и тъжни са.

А прозорецът, моят прозорец е тъмен.

Тишината нахлува в съня ми...

И си тръгва дъждът. Само кални след него

остават следи... И звездите някак си чужди са.

Не поглеждат дори през стъклото. По съмнало.

Тишината не иска да тръгне...