По течението

Във време на страх и нищета

грозна става твоята душа.
Пред избора 
или ти да умреш, 
или другите да издадеш 
ти избираш другите да предадеш. 
Пред свободата на смъртта ти избираш 
покорството и братството на доброволните сърца. 
Носиш се сред мрака на нощта 
без цел без светлина, 
а наоколо безброй лица,
вперили поглед в твоята душа.
Не намираш сили за борба,
страх обзема теб сега, 
сама е твоята душа. 
Думи прокобни, мисли неприветни, 
шепот сладък, но кратък, 
мигове страшни, викове ясни 
глухо отекват в нощта. 
Малко ти остава от пътя към вечността, 
към вечния сън на смъртта.