По течението
Във време на страх и нищета
грозна става твоята душа.
Пред избора
или ти да умреш,
или другите да издадеш
ти избираш другите да предадеш.
Пред свободата на смъртта ти избираш
покорството и братството на доброволните сърца.
Носиш се сред мрака на нощта
без цел без светлина,
а наоколо безброй лица,
вперили поглед в твоята душа.
Не намираш сили за борба,
страх обзема теб сега,
сама е твоята душа.
Думи прокобни, мисли неприветни,
шепот сладък, но кратък,
мигове страшни, викове ясни
глухо отекват в нощта.
Малко ти остава от пътя към вечността,
към вечния сън на смъртта.
© Христомир Лазаров Все права защищены