По „В Теб“
от Андромаха (Белла)
В Теб
изгубих се, когато те намерих.
Душата ми не смее да повярва,
че някой друг усеща като нея
и със небето може да приказва,
че вятърът послания му носи
от мислите ми сякаш пил,
а тайните ми се събуват боси,
доволни, че ги е разкрил.
Изгубих се, когато ме намери...
пътеките обраснаха с трева,
страхът се сви, задъхан потрепери...
и птицата във мене полетя
Икона пред икона стои,
замислена за своето бъдеще.
Избира по кой път да върви
за да е щастлива в своята къща...
На свещи в църквата
сред звуците на псалтири
извършват се ритуали
на доживотно обричане.
Под слънце на двора
сред люляци и чемшири
сърцето се мята и търси
истинското обичане.
© Вили Тодоров All rights reserved.