По „В Теб“

от Андромаха (Белла)

В Теб

изгубих се, когато те намерих.

Душата ми не смее да повярва,

че някой друг усеща като нея

и със небето може да приказва,

че вятърът послания му носи

от мислите ми сякаш пил,

а тайните ми се събуват боси,

доволни, че ги е разкрил.

Изгубих се, когато ме намери...

пътеките обраснаха с трева,

страхът се сви, задъхан потрепери...

и птицата във мене полетя

Икона пред икона стои,

замислена за своето бъдеще.

Избира по кой път да върви

за да е щастлива в своята къща...

На свещи в църквата

сред звуците на псалтири

извършват се ритуали

на доживотно обричане.

Под слънце на двора

сред люляци и чемшири

сърцето се мята и търси

истинското обичане.