По-високо от тъгата
Смалих се от тъга. Сега небето си не виждам.
Приличам на премръзнало врабче през януари,
приличам на река, която в пустото приижда,
защото няма мост и бряг, които да погали.
Смалих се от тъга. Осиротях – платно без вятър,
самотна буря, нецелунала дори и капчица море,
прашинка в центъра на водовъртеж от необятност,
корен без дърво, дърво без цвят и цвят без плодове.
Смалих се от тъга. И с всеки дъх се губя без остатък.
Кръвта ми свечерява бавно – притихнала и непозната.
Да знам, че твоя ще съм миг, като въздишка кратък,
ми стига, с една мечта да бъда по-високо от тъгата.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно! Честит празник!
-
Много ми хареса!Поздравления, Дани!
-
Толкова образно!
-
"...с една мечта по-високо от тъгата..."
Невероятна поанта!
Цялото стихотворение ме плени! -
Всички сме малки.Всеки си знае
колко високо е летвата минус.
Но известно: Траеш, не траеш
все един ден ще пораснеш до близо...
Аплодисменти! Замислящо откровение! -
С една мечта...
!!! -
Благодаря ви за хубавите думи!
-
тъга
дъх притаих
небе
акостирах
чужд бряг
смалих се
капчица приути ме...
-
Както винаги - стойностен стих!!!
Дани* -
Хубав стих, Даниела.
"Кръвта ми свечерява бавно – притихнала и непозната."
А този израз ми хареса много.
-
Великолепен стих, Даниела.
Замислих се, колко малък трябва да съм...
Голяма си! -
Само който познава дълбоко тъгата,може да я излее така-виртуозно!Моята съм я заклещила така дълбоко навътре и не ще да излиза,но като прочетох за твоята и моята може да се отприщи!Благодаря ти!
-
Много хубаво!
Дългите редове не дотежават, а се леят. -
... брегът, на който акостират чужди кораби... проекция по небето... чисто от съмнения...
Тъжностишията ти завладяват...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
